Patrizzia
2 094 результатов
Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...
103
1
2
Когато вятърът задрямал се стресне в неспокоен сън,
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...
143
3
4
Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
165
3
7
Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
283
3
6
Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
424
8
19
Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...
206
7
6
Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
319
7
12
Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
218
3
9
Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...
524
8
6
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
141
3
5
Защо, любов, си толкоз докачлива?
На пръсти знаем всички номера.
Да съм покорна хич не ми отива,
как себе си и теб да разбера?
Ти искаш да владееш, аз се дърпам, ...
На пръсти знаем всички номера.
Да съм покорна хич не ми отива,
как себе си и теб да разбера?
Ти искаш да владееш, аз се дърпам, ...
234
8
11
Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
679
11
16
И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
200
6
11
В една прекрасна нощ и свята,
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...
336
4
7
И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
196
3
5
Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...
151
4
4
Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
250
7
10
По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
185
11
10
На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
146
2
3
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
266
4
3
Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
217
3
2
Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...
196
4
5
Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...
251
4
5
Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...
170
5
5
Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...
182
6
5
Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...
126
4
10
И бълва телевизорът отрано,
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
332
5
7
Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
361
5
13
Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
164
6
4
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
180
10
8
Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...
412
6
15
Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
128
3
4
Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
527
4
11
Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
168
2
4
Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
314
2
9
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
208
2
3
Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
324
4
6
От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
264
2
6
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...
406
4
12
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
353
4
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
