Patrizzia
2 094 результатов
И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
  166 
Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
  320  12  18 
Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
  506 
Да те прегърна? Знай от мене,
че трябва да ги израстеш.
Да смогнеш* сила за летене
над мътния водовъртеж.
Защото тайни всеки има, ...
  264 
Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя, ...
  451 
"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...
  150 
Тази жега ми дотегна! Ни да седнеш, ни да спиш
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир, ...
  259  12 
Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска, ...
  165 
И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...
  184 
С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...
  356  15  17 
Съмненията в мен дълбаят,
полека-лека зъл овраг.
Дали в началото на края,
ще си отида. Ала как?
А ти си хъркаш безметежно, ...
  137 
Съвест, благородство и достойнство,
ето ти го святото ни во̀йнство,
протегни към него свойта длан
и да изгориш е малка дан.
С лик е то висок и удиви те. ...
  575  11 
Горчи от снощи още послеслова,
кафето днес е с вкус на хиляди беди
и слагам бучка захар, после нова,
а то е сякаш по-горчиво от преди.
Умът ми остър знам ли за какво е? ...
  230 
На Б.
Да кажем, че не съм с характер лесен. Балканско чедо, значи е чепат,
нахълтах с гръмотевици и песен, в равнинно подредения ти свят.
Метлата носех си, душата чиста и две перца, от скалните орли,
изписвах нощем стихове по листа, а знаех – от носталгия боли. ...
  213  11 
Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...
  208 
Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
  419 
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
  212 
Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
  184 
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
  205 
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
  529 
В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
  423 
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
  221  11 
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
  288 
Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...
  205  12 
Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
  545  13 
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
  285 
От грапавото гръбче на рапана блестят в очите ни зрънцата сол
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
  255  10  12 
Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
  267 
Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
  175 
***
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
  169 
Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
  163 
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
  211 
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
  196 
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
  158 
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
  245 
Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
  126 
Тази сутрин отрано, отрано,
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене ...
  188 
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
  212  11 
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
  503 
Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
  365  10  16 
Предложения
: ??:??