Patrizzia
2 094 результатов
Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...
  219 
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...
  197 
Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
  218 
И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
  261  14 
Мария съм – онази съм – най-първата,
сина си с много обич го люлях.
Разпятието, тръните и кървите,
платиха изначалния ви грях.
Мария съм – онази съм – избраната, ...
  383  21 
Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата, ...
  264  12 
Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...
  238 
Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.
Държи душата в нежен плен, ...
  234  12 
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
  277 
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
  383  10  10 
Рассвет и летняя заря,
окрашены румянцем,
а суховей уснул в ветвях,
устав от жарких танцев,
он был неистов много дней, ...
  348 
С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми, ...
  322 
През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати, ...
  377 
Само по капчица парфюм, уханен. Нина Ричи –"Нина" ,
ще се промъкна в твоя ум, през сънищата ти ще мина.
И с шепа думи в нежен стих дъха ти сънен ще открадна
и вятърът ще бъде тих, звездите ничком вън ще паднат.
Нахална, гола и сама. Жена без минало, без име, ...
  304 
И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...
  174 
По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...
  351  17 
***
Виж, за кастата избрана
спорт измислили били.
Удряй задника в тавана,
даже да те заболи.
Ако нисък ти е скока, ...
  146 
Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
  587  14 
И пак не спи. Поне да е пиян
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...
  230 
Неро, не! Ехти гласът,
всяка пакост е юнашка.
Миловидно всеки път,
маха весело с опашка.
Неро, не! Размахвам длан, ...
  241  14 
Дъждът вали, целува я. Примрялата
земя под него пие, до насита.
Дали любов е? Сигурно. В началото,
за края буреносен и не пита.
Топи се и под устните му, нежните, ...
  295 
Съвсем не съм добрата половина, но с лудостта сме в творчески тандем,
но как един злобар не ме подмина? Съня им явно двечките крадем.
А имаме си собствени и пъстри. И сънища, и песни, и щурци,
но някой наобратно пак се кръсти, пред прага ни - магнит за наглеци.
От долната земя ли се понася, невнятен ...
  256  11 
Ще дойде ден, ще дойде смутно време,
словата търся, да те утеша.
Архангел Михаил когато вземе
и моята, тъй грешната душа,
тя ще е луда, от любов грешила, ...
  232 
От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...
  343  16 
Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.
Той все стои си – сянка еднокрака, ...
  477  25 
Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...
  306  15 
На Росинанта ме веят ветрѝща,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два-три великана. ...
  457 
Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...
  240 
Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...
  225 
От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща, ...
  518 
Картинката съставена от не-та,
глад, епидемии, войни,
измъчената ни докрай планета,
с един замах ще промени.
И се ръкуват все неполитици, ...
  265 
Кихам, кашлям посред лято,
вече хич не се търпя,
ама тъй ще е, когато,
пред хладилника ни "спя."
Хората по дребни гащи ...
  379  23 
Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...
  650 
Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би ...
  267 
Хлъзгави са стълбите към храма,
а нозете вече не държат,
зная, Боже, зная, там Те няма...
Каканиже поп за кой ли път
думите, а в тях Те е отписал, ...
  185 
Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска, ...
  399  18 
Пътнико, друмнико спри, почини! Тегне умора полека.
Носиш в торбицата хляб и вини, дълга е тази пътека,
нямаш ни дом, ни жена, ни другар. Съдник си сам и джелат,
пътят ти колкото тебе е стар, с теб самодивите спят.
Шепа солчица - от сълзи горчи, хлябът - корица баята. ...
  211 
Разсъмва се и летните зори
са нежни, тихи, леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял, ...
  258  12 
В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...
  198 
Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...
  576 
Предложения
: ??:??