244 782 резултата
Знаеш ли, винаги съм вярвала в Съдбата и в Изборът?
Но не съм вярвала, че ще си моя свят, но срещнах теб.
И винаги съм вярвала, че за всичко, всичко има причина.
Макар и невидима, но не знаех че нашата е необяснима.
Знаеш ли, не съм чувствала, това което чувствам към теб, ...
  89 
Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах... ...
  114 
Б Р Е М Е Н Н А Т И Ш И Н А
Ако нямаш,какво вече да кажеш,
по-добре е,малко да помълчиш,
Тишината ще отсее важното
и душата ще утеши. ...
  96 
"Аз без властта на мога,
тя е моята силна дрога!
Хората да тъпча желая,
абстиненцията не трая!
Задоволете моя порок, ...
  161 
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
  125 
Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...
  71 
Вятърът на спомена
Бавно всяка болка отминава,
споменът след нея ни боли!
Забравяш я, а пак се появява!
След време тя започва да кърви! ...
  83 
А̀з-ът
чрез творбите
си става А̀з-ище,
защото „Бог е Любов“!
  84 
|Сбогом, моя голяма любов..|
Нещо неизречено
на глас
застана плътно между нас.
За мене ти не бе готов. ...
  90 
Във душата хлад повя -
- нямам сили да се смея...
Време е да си вървя -
- иначе ще полудея!
  137 
Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
  82 
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!
Греховни сме и сме грешни,
обичаме и мразим по човешки,
по друмища криви и трънливи
и нощи беззвездни, утрини черни, ...
  123 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  101 
А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...
  115 
Губим се сред неизказани думи,
или между мълчаливи емоции...
с чувства прикрити и гневни,
разделени на мънички порции.
Гордостта бавно ни смачква, ...
  79 
ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
  85 
Сърцето ми плаче, умира
погледна ли твойте очи,
Душата ми странно копира
красивите твои черти.
Сърцето ми плаче, умира, ...
  55 
Заваля, но това е близо месец почти.
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте. ...
  101 
Вълчевремие.
Разбитомислие.
Екстремоблеене.
Мъртвостишие.
Енерголипси. ...
  136 
Ж И В О Т Н А З А Е М 27
Ако проектът Царичина бъде осъществен,
проблемът Боташ ще се превърне в детска усмивка,
но по-важното е,че ще бъдем всички спасени,
от всички проблеми над човечеството надвиснали. ...
  81 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  79 
Какво сънувам,
сложно и страшно!
Често се плаша,от душата...
Какво търпи,какво изживява?
Има своя тъжна драма... ...
  35 
Помниш ли онази късна вечер,
когато прибирахме се у дома,
а Бог в сърцата ни разкриваше,
по пътя бъдещата ни съдба?
Не знам за теб, но аз още помня, ...
  90 
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
  154 
Отново е пролет,отново цъфти!
Забързани в полет живеят мечти.
И дишаме леко,дочуваме смях.
Старите пътеки,забравили сняг,
отново възлизат по зеления скат... ...
  105  10 
На всички зложелатели ще кажа,
на хилядите кухи пънове и врагове:
Небетата над мен ще ви накажат
и Дух Светий от други светове!
Завистници от манаса най-нисш, ...
  155 
ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
  151  10 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LIII. AНАТОМИЯ НА ЗАГУБИЛИЯ
Загубих като в стара крипта,
стаила мощи на отшелник,
душата си, непревъзпитана ...
  121 
Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
  85 
Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...
  109 
Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта, ...
  97 
Всеки ден си мисля
че не трябва да мисля за тебе.
И се събужда денят,
и облаците лягат
над червените покриви ...
  82 
Без да се
натрапва,
Любовта
внезапва!
Сепва, ...
  52 
Ела при мен, мое птиче,
за теб всеки ден жадувам,
лъч в мрака те наричам,
в сърце си докато отпътувам!
Слънце в нощта ми изгря, ...
  219 
всяко събуждане е с аромат на болка / 13
но само вишневият цвят /8
нехае / 3
  54 
Няма утре.
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
  90 
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
  77 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  98 
на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
  34 
Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...
Небето проряза се от светкавица мощна.
Само за миг се разля... добра тишина,
а след това разтрепери тъмата среднощна.
Силен порив с въздушен прибой ...
  61 
Предложения
: ??:??