61 956 резултата
От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...
  185  10 
Навън е приказно красиво,
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...
  133 
ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява? ...
  215  11 
МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
  1210 
Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...
  190 
Усмивката ти
е опорната точка,
а очите ти лоста,
с който качваш
сърцето ми ...
  225 
Моето момиче е разцъфтяла роза!
Моята Любима е слънчев летен ден!
Може би защото безумно я обичам
копнея я да бъде до края все до мен.
Моето момиче с мен е толкоз нежна ...
  174 
Не ме остави, ни за миг дори,
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди, ...
  149 
Когато погледна небето и видя две ярки звезди,
във мене сякаш се взират твоите красиви очи.
Когато погледна морето кипящо от буйни вълни,
представям си сякаш развяти са твоите кафяви коси.
И лекия полъх на вятъра напомня ми твойто дихание, ...
  88 
Огря ме силно светлината,
дойде милото дете при мен,
радост трепна ми в душата,
дойде утрото - настъпи ден!
Изпълнена с омайни мечти, ...
  179 
ЖЕНАТА ОТ ОБЕДНИЯ ВЛАК
Какви прекрасни мисли ме човъркат,
и аз си вярвам – истински глупак! –
например, че ще дойдеш във четвъртък
на гара Варна! – с обедния влак. ...
  200 
  100 
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
  147 
Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
  154 
Напоследък ме наболяват костите,
и върти ме колянната става.
Отговарям все по-просто.
Рядко питам. И се смълчавам.
Вече не меря по час кръвното, ...
  129 
Когато си близко до мен,
светът е безкраен, различен.
Когато навънка е ден
и погледът твой е магичен…
Тогава усещам любов – ...
  109 
Ръцете ти - чужди
Посягам да ги докосна,
винаги ли са били толкова сухи?
Това те ли са?
Очите ти - чужди ...
  95 
Нощта е нежна като синьо кадифе,
а звездите – светят като брошки.
Луната... Кой ли облак я отне.
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента. ...
  285  15 
Как искам цяла да те имам,
плътта ти жадна в тъмнина
косите ти - притихнал вятър
ръцете ти отпуснати - ела!
Усмивката ти странно притаена, ...
  462 
След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
  145 
Запиши на какво се усмихнах,
нарисувай словесен портрет
на мига ни, в прегръдка притихнал,
разтопявай прозрачния лед
между нашите смръзнали пръсти. ...
  168 
Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
  223 
Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.
Знаеш да искаш без думи - с очи. ...
  106 
Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
  271  10 
Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
  118 
СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА
Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти – ...
  156 
Когато сърцето ти бушува,
а разумът ти казва спри
Когато ритъмът лудува,
а волята немощно го следи
Когато път не виждаш, ...
  147 
Обичам да пиша, когато
навън пада чудна нощта,
когато сърцето открива
далечна красива мечта.
Обичам да пиша, когато ...
  175 
Отвори ми! Нося думи две,
другите – къде не съм пиляла?
Виж луната, как от сън кове,
края на безкрайните начала.
Отвори ми! Нося три мъгли, ...
  170 
От твоя скучен монолог ...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...
  85 
Така е то – с адрес на кръстопът.
И кой строи си къщата на ъгъл?
В очите ми прозорците блестят
и вятърът признава, че е лъгал,
не може съ̀лзите да изсуши, ...
  206 
МАЛКИ ЖЕНСКИ НЕЩА
Дали ще ме забравиш, аз не знам.
И тъй като старик съм непотребен,
във моята последна капка RAM
ще си прикътам споменче от тебе! – ...
  147 
Някой ден ще се върне тъгата,
и ще легне удобно в твоите мисли.
До синьо в юмрук ще ти стиска душата
от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.
Някой ден ще протегнеш ръце, ...
  205 
Остави! Не ме допускай.
Не позволявай аз да те обичам.
Ще те нараня, не се отпускай.
Не желая на любов да те обричам.
Ще бъдеш наскърбена, ако избереш ...
  117 
Като светлина в тунела,
озари пътят, който загубих.
Като молитва за дъжд,
дойде да напоиш сушата.
Като Ангел от небесата, ...
  227 
Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам, ...
  214 
Ела, мое безумно желание,
мой светъл, пролетен лъч!
Колко време те чаках в страдание...
Колко време скитах без път.
Нима не виждаш, увяхват цветята, ...
  169 
Прощавам на сърцето, което не бие за мен,
Прощавам на ръцете, които ме галеха
пламенно.
Прощавам всеки един момент,
изпълнен с фалшива галантност, ...
  116 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  207  14 
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук. ...
  182 
Предложения
: ??:??