244 459 резултата
Какво пък толкова, ще стана,
ще я изправя таз снага,
ще се протегна над дивана
към осем рано сутринта,
ще се измия, ще се обръсна, ...
  89 
МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА
... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче, ...
  63 
Като в приказка живея
чудя се, немея.
Арабски шейхове с бради и ятагани
ходят заедно на куп събрани.
Смеят се и пеят ...
  25 
Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,
когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.
Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,
Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.
Сега присядам кротко уморена, не гоня време - ...
  95  13 
Колкото пъти е нужно,
ще подхващам старата песен,
за това,че ние трябва задружно,
пилците да броиме на есен.
Спасение винаги съществува, ...
  18 
В един красив момент ще замълчим...
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета... ...
  29 
Реката все още там... си тече
Гората и птиците са на старото място
Стадионът безмълвно стои и вятър там вее
Слънцето усмихнато ни чака и грее
Каквото било е; било ...
  24 
Мислите светлите,
думите нежните,
прегръдките плахите
някъде
скриха се, ...
  25 
Слънцето чудно грее в небесата,
дъждът в Европа спря да се лее!
Радост трепва на роба в душата,
че свободно без Хитлер се живее!
Милиони човеци паднаха в борбата, ...
  89 
Небето синьо се усмихва.
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
  20 
Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...
  71 
Преди още да те срещна,
разбрах че любовта е тайнство.
Но не ме разбирай грешно-
в неделимото дишат пространства,
които дълго ни разделят, ...
  53 
на поета Тенко Тенев
И все си мисля,че ние с тебе
живеем, за да се намерим
под тракийско светло поднебие
и да опазим общото доверие. ...
  34 
Загубих.Себе си погубих.
Сега съм тъжен.И сам.
Някаква езическа лудост
руши мечтания ми храм!
Къде е чувството за вяра ...
  57 
Чувствам, дишам... Дали?
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май, ...
  58 
по "Предчувствие за мъж"
на Яна Кременска
Да беше лято, щях да се потапям
във нежността на погледа ти благ.
Да бе молитва, щях да те повтарям, ...
  46 
Колко струват
пет минути щастие ?
Една изпушена цигара ?
Една спринцовка хероин ?
Или литър аленочелвено вино ? ...
  39 
Истина ли е това
Не успявам никога да разбера
Истина ли е
Че твоят поглед ме пречупва
През призмата на твоята душа ...
  36 
Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора ...
  57 
И тази седмица се изтъркаля
по сипея на времето в относителността.
Животът неизбежно намалява
и всеки дъх е крачка към смъртта.
Финалът е за всеки неизбежен, ...
  71 
The only duty that you have
is nothing but to be.
And how this being is perceived,
how it's treated or looked upon
has no measure with the truth. ...
  33 
Стълбище каменно, с мъх обрасло,
до дом изоставен наскоро видях –
като природния ми нрав, чудат,
с корен от детинството и младостта…
С времето, почти е без промяна, ...
  30 
В детството ми някога, когато,
сричах книжки под юргана
и тъй безгрижен, лято подир лято
мечтаех си поет да стана.
С години строфите редя, ...
  62 
О, Комунизъм!
славна идеология, ти ще пребъдеш,
вечно ще те следваме, няма да те предадем,
До славни върхове ще ни заведеш!
Ще покажем на разлигавените западняци ...
  116 
Там някъде,
във Космоса отвъд,
живели двама души.
Обичали се.
Хапвали си суши. ...
  29 
Безметежно, приказно нежно,
като целувка на утринен дъжд
се поражда искрица надежда -
за обич сред разцъфнала ръж.
За простори тъй топло лъчисти, ...
  54 
На Таньо Клисуров
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока ...
  147  13 
За теб разказвам на тишината,
на дъжда, на звездите, на луната.
През нощта, когато целият свят спи.
Когато любовта ми се чувства, като сираче.
И ако някоя нощ видиш небето да плаче, ...
  35 
Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее, ...
  36 
След последната засечка
с варненско едно моме,
пак изтеглих, къса клечка:
на бургаското море.
Там, с напълно непозната ...
  112  13 
Само ме обичай
Изчезват всички хоризонти,
когато се усмихваш ти.
Бледнеят изгревите чудни
и виждам твоите очи. ...
  59 
НЯКОГА, ПРЕДИ СТО ЛЕТА
Някога, преди сто лета,
теб ли срещнах или любовта?
беше лято, всичко бе
с дъх на сенокос и на море. ...
  72 
Мънички хора, с големи мераци.
Парите си крият вместо в банки, в матраци.
С джипове нови, а със стари идеи.
Да мислят не могат, а който може - не смее!
С управници нагли, без род и култура. ...
  37 
Знаеш ли, винаги съм вярвала в Съдбата и в Изборът?
Но не съм вярвала, че ще си моя свят, но срещнах теб.
И винаги съм вярвала, че за всичко, всичко има причина.
Макар и невидима, но не знаех че нашата е необяснима.
Знаеш ли, не съм чувствала, това което чувствам към теб, ...
  66 
Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах... ...
  72 
Б Р Е М Е Н Н А Т И Ш И Н А
Ако нямаш,какво вече да кажеш,
по-добре е,малко да помълчиш,
Тишината ще отсее важното
и душата ще утеши. ...
  57 
"Аз без властта на мога,
тя е моята силна дрога!
Хората да тъпча желая,
абстиненцията не трая!
Задоволете моя порок, ...
  129 
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
  94 
Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...
  41 
Вятърът на спомена
Бавно всяка болка отминава,
споменът след нея ни боли!
Забравяш я, а пак се появява!
След време тя започва да кърви! ...
  41 
Предложения
: ??:??