929 резултата
В замръзналото кралство експедиция.
За там елени нужни са, шейни
и още героичната амбиция
сред лед, и сняг да драпаш много дни.
От две принцеси Елза или Анна ...
  15 
- Дали онази мацка - синя фея
не би могла да ми помогне с нещо?
- Не зная, Принце! Казват, че при нея
се чака дълго и не връща ресто!
- А още чух от някои, че често ...
  16 
Не смее принцът даже част от крак
да топне във солената вода.
Поскача пред вълничките, но пак
пред Ариел изпъчва си гръдта.
В морето плува малката русалка, ...
  55 
- Ти спомняш ли си, шуте, Арабела?
Аз зная я от детската градина!
Основното едва си беше взела,
а в средното бе суперска бамбина!
- Да, спомням си я тази клептоманка, ...
  65 
В съседно кралство дракон запалител
принцесата отвлякъл в пещера.
Видя се принцът наш свети спасител.
" Възможност ( рече шутът ) е добра! "
Двубой настана, гледай ти, епичен ...
  80 
Отново с кончетата дълги дни
и принц, и шут един до друг пътуват.
Преборват бири сто по механи,
по ханове затънтени нощуват.
Момиченце със шапчица червена ...
  114 
Голям педант Рапунцел се оказа.
Косата трябва още да расте.
От кулата висока просто каза:
" За приказката подранили сте! "
Да спусне тя косата си не ще, ...
  97  10 
Що път с коне през лесовете биха,
но в " Шарл Перо хотел " не беше тя.
Чак в " Братя Грим хотел " я те откриха,
джуджетата оставили следа.
" Целувай, Принце! " каза весел шута. ...
  106 
Офейка с някой Пепеляшка значи.
От две недели принцът е пиян.
До шута седнал тъжно му се плаче,
било е всичко само пъстър блян.
В шампанското, в бездънен океан, ...
  106 
1.
В дванадесет и две секунди пак
е дежавю от приказката луда.
Приседнал съм пред дворцовия праг
с пантофката принцесена във скута. ...
  75 
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
  175 
Не вярвай на това стъкло суетно.
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...
  105 
Нощта е близо... Огнени вълни
от измерения необясними
политат към далечните страни,
към светове духопреобразими.
Небето ражда приказния пламък ...
  90  10 
Към утрешният свят Светликът плува
в пространство на небесни океани
и с днес завинаги ще се сбогува
погалил миналото с топли длани.
С лъчи последни във вечерен час ...
  49 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  82 
За твоя цвят аз търся пролетта
с прераждащият дъх на любовта.
За теб желая да е весел свят,
небесен рай и свежа благодат
от тебе да ухае с нежността. ...
  243 
Преди да видя аз лика ти бял,
преди осанката да съм видял,
преди да чуя твоя нежен глас
със чувствата си срещал съм те в час
от милиард звездици засиял. ...
  129 
Не е любов напразна... В труд безличен
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...
  103 
От милион цветя дъга една
с мечтанието ще ти изплета.
Портал ще е това и топлина
от всеки цвят ще е, и пролетта
ще те зове към приказна страна. ...
  79 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  342 
Тук непозната е забрава.
Ти в руините пак познай
чрез пролетта безсмъртна слава,
мечти признателни отдай.
В града преславен оживява ...
  55 
С БОДЛИ ЗАСЯТА НИВА
Завинаги поетът си отива –
нещастен, необичан, неразбран,
с несбъднати мечти, с невинен блян,
без топло слънце, без луна красива, ...
  89 
ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ
И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели. ...
  91 
Молитвена душа - съдбовен глас
към твоето небе полита в час
на откровените зори. Лъжа
не съществува. Все ще продължа
да те мечтая силно, до екстаз. ...
  76 
Очите отвори – и син копнеж
светлинно ще сияе. Жив стремеж
прекрасният ти взор ще сътвори.
Очакванията сега дари
със сбъдване от благия пламтеж. ...
  131 
НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
В поройни и среднощни дъждове,
когато нямах топъл дом и стряха,
край мене чувах спътник как снове
и как душата ми прегръща – плаха, ...
  136 
Ти можеш всичко, златна обич си.
В самата теб вълшебство потърси.
За идното, безспорно, се тревожиш
и стичат се понякога сълзи,
с които същността си ще заложиш. ...
  125 
Ще те позная само ако ти
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...
  149 
Пред мен е тази твоя красота
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...
  264 
ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? – ...
  123 
КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае. ...
  133 
В невидимо зелено начертание
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование ...
  84 
ДЕТСКА ВЪЗДИШКА
Защо ли малкото дете,
не страда за пари и слава,
наивно мисли, че стоте
се стигат, ако крачиш бавно. ...
  104 
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗИМАТА
Не разбирам щурчетата как
оцеляват в омразната зима,
кой ли свише подава им знак,
че сменен е проклетият климат ...
  109 
Архива на сърцето си прелиствам -
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...
  182 
След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
  166 
Любов пулсира в ритъм на соната
(Сонетен венец)
**** 1 ****
Бих искала да бъда пеперуда.
Омайваща на фона на дъгата. ...
  285  10 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  148 
Посърнали са Божиите стада
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...
  98 
Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...
  137 
Предложения
: ??:??